Стефан Стамболов е роден на 12 февруари (31 януари – стар стил)

Стефан Стамболов е роден на 12 февруари (31 януари – остарял стил) 1854 година в Търново, участник е в революционното освободително придвижване, деятел на І революционен окръг в Априлското въстание през 1876 година След Освобождението е юрист в Търново и член на Либералната партия. Народен представител през 1883 – 1884 година Председател на Народното събрание през 1885 – 1886 година Участва като доброволец в Сръбско-българската война, а след абдикацията на княз Александър І Батенберг на 27.08.1886 година е избран за регент, дружно с Петко Каравелов и Сава Муткуров.

Стамболов демонстрира неотстъпчивост при смазване на опитите за боен прелом и привиква Велико национално заседание, което на 27.06.1887 година избира Фердинанд Сакскобурготски за княз на България. На 20 август същата година Стефан Стамболов, като лидер на Народнолибералната партия, е назначен за министър-председател. При неговото ръководство българската страна преодолява вътрешните безредици от 1886 – 1887, развива промишлеността си и пътната мрежа, и открива първия си университет. Развива се голямо транспортно строителство на ж.п. линии, пътища и пристанища. Поставя се градивно начало в доста области на държавния, публичен и културен живот.

Вътрешната политика е белязана от репресии над опозицията, политически процеси и ограничение на свободното слово. Действията на държавното управление водят до подсилване на престола на Фердинанд в страната, само че спорът с Русия остава забранен. Това – и недоволството на армията и формираната през 1893 „ Съединена легална съпротива “ от властническия жанр на ръководство на Стамболов – разрешават на княза да се възползва от следващата му оставка и да размени кабинета на Народнолибералната партия с държавно управление отпред с Константин Стоилов през пролетта 1894 година.

Една година по-късно – на 03.07.1895 година (стар стил) – Стефан Стамболов е посечен от наемни убийци посред София и три дни по-късно умира от раните си.

„ Печатът е свободен… “ 

„ Печатьт е свободен... “. С тия думи се захваща 79 член от Българската конституция, с тях захващаме и ние първата публикация на нашия вестник, като заявяваме пред нашите читатели, че ние ще се стараем, доколкото ни допущат силите, да употребим това право, обещано нам от конституцията, с цел да браним ползите на народа, да защищаваме правата му и свободата му, да поддържаме всичко крепко и потребно за общото положително. Като по едно и също време се стараем да изтръгнем и изкореним плевелите, и злите треви, които са порасли в националната равнища и които ни са останали завещание от петвековното ни иго...

Освободени от турското иго, благодарение на нашия цар Освободител, ние не сме се освободили от пороците, които ни е завещало то - неговото позорно леке още на мнозина проличава и се красува на челата им. Против тия пороци, срещу останалите измежду ни представители и поклонници на нашия рабски срам, ние разгласяваме безпощадна битка, битка на гибел и на живот, като сме изцяло уверени, че всичките зли мисли и проекти на останалите в живот турски чорбаджии - в този момент незнайно по коя причина наричани консерватори - ще излязат мъртвородени, ще изпадат на юхъ. Защото народът, който добре познава тия агалари, в никакъв случай няма да тръгне подире им и всеки път с омерзение ще гледа на тях.

Да оставим злото да пусне корени, да не гледаме час по-скоро да го унищожим, е все същото, да допуснем да се развие в националното тяло една гангрена, която може да болести целия организъм. Ние ще се борим с това зло съгласно силите си, като сме уверени, че ще бъдем поддържани от всичките почтени и положителни български жители и патриоти в това народнополезно дело.

Освен това, ние ще гледаме да срещнем нашите читатели с всичките огромни правдини и благодеяния, които е дала на народа ни Конституцията, срещу което, за позор и упрек на времето ни, намират се няколко ръждиви и черни души, които работят за заличаването й и опропастяването с нея вкупом и националните правдини и независимост. За добра чест посред българския народ, изчадия на пъкъла - гонителите на Конституцията - е прекомерно малобройна, и ние сме уверени, че скоро те съвсем ще изчезнат измежду ни.

Съединението на раздраните от Берлинския контракт елементи на българския народ е постоянно било нашето най-горещо и заветно предпочитание. За постигането на тая света цел ние посветяваме през днешния ден да работи перото ни, като чакаме с неспокойствие оня цветущ ден, който към този момент е наближил, когато вкупом с целия български народ ще можем да употребим ножа си, с цел да се съединим и да бъдем свободни и честити, по този начин също както цели петстотин години вкупом сме плакали и страдали.

Такава е в къси думи програмата на нашия вестник „ Свободен щемпел “, който, обичаме да се надяваме, че ще бъде добре посрещнат и признат от нашата читающа аудитория.

* Публикувана като уводна публикация във в. „ Свободен щемпел “, бр. 1 от 07.03.1881 година, без автограф
Източник:
Снимка: dnesbg.com